Защо?

Защо?
Защо е толкова трудно да живеем задружно?
С Любов в свободата, както ангелът в небето.
Защо е нужно омраза да таим, опитвайки се един другиго да променим...

С предателство редовно постигаме целта си,
Със завист правим прогрес. 
Все някой ти бере гарес.
Както гарванът крила разперва над мърша жалка, 
Така и ние над страдащия простираме юмрук. 
Защо обидата е водещата сила, проникнала в сърца без чет...

Защо не можем в прошката светлина да видим, когато ни застига вълкът свиреп...

Ако не за нас, то поне за деца и внуци да помислим, 
както градинарят за своите цветя се грижи.
Защо Благородството в калта лежи при свинете,

докато красиви мисли в умовете раждат се – мислете!
-----------
Толкова е просто!
Защото в мига, в който сме родени,  
за Бога забравили сме и незасрамени.
Защото никой закона Божий не изучава, 
А на светло бъдеще все повече се надява.
Като в тунел матрицата ни отвежда.  
И там в дълбините на Ума произвежда се реалността, 
Която служи на Егото човешко, покрито със земни чуства и мисли за морал. 
И същността си страда пред Великия идеал.