Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби
лишени от любов и пълни с злоба!?
Защо Божественото в нас се губи
и влизаме като скотове в гроба?
На Дявола слугуваме безспирно
подвластни на лъжата и на злото,
така сами, безропотно и мирно
предаваме и Бога и доброто! ...