29.01.2020 г., 9:29

Защо?...

1.3K 2 0

 

Защо ни трябваше измамна глъч 

и непрогледен мрак в тунел, измислен,

щом няма да просветне лъч,

и глас от стон на щастието, истинско? 

Защо се хванахме като удавници, 

за сламките във чашите, изпити? 

Горчивото замести много празното 

и вместо да е хубаво, боли ни... 

Защо ни е любов до невъзможност, 

без въздух, аромат и без докосване? 

Душите ли? На тях не им е сложно. 

В телата тази страст е буреносна! 

Защо ли не предвидихме химерата? 

Подминахме я, сякаш малка гара. 

Аз повече не бих те и намерил. 

Ти мене пък тъй, вечно ще ме нямаш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...