7.05.2006 г., 1:50

Защо

1.1K 0 0

Защо умира любовта?!

Защо нашата съдба така пожела...?!

Защо не си до мен сега - не зная!?

Защо ли мисля, че дошъл е края?!

Не мога аз вечно да обичам

и след някого да тичам,

а той да ме лъже долно...мръсно...

и да няма ник'во чувство!

Така постъпват с мен...да знаеш

и дори и да не го признаеш

и ти така постъпи с мен

и ме изостави в онзи ден...

И сега година и половина

след това...аз още те обичам,

за теб мсиля и мечтая

и все повече и повече

те желая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДаяНчеТооо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...