Защо да не е   

     '' От действителността се раждат

        най-хубавите приказки"

                                             Х.К.Андерсен

Кой казва, че е приказка безкрай животът?

Ще се научим ли без болка да живеем?

Приемаме горчивата съдба със ропот

и неусетно, ден след ден стареем...

От люлката жадуваме за свободата...

Мечтаем да достигнем житейски висини

и неусетно, мълком, плащаме цената,

и ореол от мъдрост са белите коси...

На всичко устояват старите дървета...

С усмивка, търпеливо, чакат пролетта.

Живеят с песента на малките врабчета,

на изгрев лъчезарен дарили радостта...

Защо да не е приказка без край животът?

Надеждата за щастие до края ни крепи

и е излишен мълчаливият ни ропот

щом живи сме и пазим своите мечти...