Толкова много хора в света,

избрали са да бъдат лоши,

загърбили в сърцето любовта,

мрака в пътя им ги носи!

И те били са нечии деца,

по устните усмивка е блестяла,

навярно имало е светлина,

и тази светлина защо ли е умряла?

Защо по пътя им трънлив,

добра душа не ги е сгряла?

Те ли са избрали денят им да е сив,

или светлината му сама е спряла?

Не зная, но за тях ми  става  тъжно!

Как ли се живее в сърцето без любов?

Да стоплят своите сърца е нужно!

Но камини за сърца има ли в тоз живот?