Толкова много хора в света,
избрали са да бъдат лоши,
загърбили в сърцето любовта,
мрака в пътя им ги носи!
И те били са нечии деца,
по устните усмивка е блестяла,
навярно имало е светлина,
и тази светлина защо ли е умряла?
Защо по пътя им трънлив,
добра душа не ги е сгряла?
Те ли са избрали денят им да е сив,
или светлината му сама е спряла?
Не зная, но за тях ми става тъжно!
Как ли се живее в сърцето без любов?
Да стоплят своите сърца е нужно!
Но камини за сърца има ли в тоз живот?
© Живка Иванова All rights reserved.