Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие,
а чак когато си отида, усещаш моето отсъствие?
Защо, когато твоя съм и ти за мен си всичко на света,
си далечен и оставяш ме сама?
Защо, когато жадувам твойта топлина,
ти ме наказваш с безкрайна самота?
А когато си отида - уморена от тъга,
всеки път ме спираш и за миг забравяш излишната суета?
Обичай ме, когато съм тук - до теб;
обичай ме сега - когато твоя съм,
че утре ще е късно и непоправимо!...
© Усмивка Всички права запазени