16.08.2007 г., 21:09

Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие...

1.1K 0 4

Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие,
а чак когато си отида, усещаш моето отсъствие?
Защо, когато твоя съм и ти за мен си всичко на света,
си далечен и оставяш ме сама?
Защо, когато жадувам твойта топлина,
ти ме наказваш с безкрайна самота?
А когато си отида - уморена от тъга,
всеки път ме спираш и за миг забравяш излишната суета?
Обичай ме, когато съм тук - до теб;
обичай ме сега - когато твоя съм,
че утре ще е късно и непоправимо!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Паздрав и от мен за хубавото стихче!!!Струва ми се,че много добре усеща присъствието ти,но от силни чувста не смее да бъде по-решителен.
  • Гери, докосна ме...до скоро и аз се чувствах така.. но както е казала LYCKI- едно нещо се оценява чак когато се загуби..защото подсъзнателно си го приемал за Даденост! Много истинско! Поздрав и Усмивка
  • Всяко нещо се цени тогава,когато се загуби!
    Поздрав!
  • Може би защото не е усетил още липсата ти.
    Поздрав за стиха.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...