Aug 16, 2007, 9:09 PM

Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие...

  Poetry
1.1K 0 4

Защо, когато съм до теб, не виждаш моето присъствие,
а чак когато си отида, усещаш моето отсъствие?
Защо, когато твоя съм и ти за мен си всичко на света,
си далечен и оставяш ме сама?
Защо, когато жадувам твойта топлина,
ти ме наказваш с безкрайна самота?
А когато си отида - уморена от тъга,
всеки път ме спираш и за миг забравяш излишната суета?
Обичай ме, когато съм тук - до теб;
обичай ме сега - когато твоя съм,
че утре ще е късно и непоправимо!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Паздрав и от мен за хубавото стихче!!!Струва ми се,че много добре усеща присъствието ти,но от силни чувста не смее да бъде по-решителен.
  • Гери, докосна ме...до скоро и аз се чувствах така.. но както е казала LYCKI- едно нещо се оценява чак когато се загуби..защото подсъзнателно си го приемал за Даденост! Много истинско! Поздрав и Усмивка
  • Всяко нещо се цени тогава,когато се загуби!
    Поздрав!
  • Може би защото не е усетил още липсата ти.
    Поздрав за стиха.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...