22.06.2007 г., 13:01 ч.

ЗАЩО ЛИ 

  Поезия
646 0 3
 

ЗАЩО ЛИ


Защо ли се борих толкова стръвно...

Нима заслужава Животът ни всичко това?

Душата ми - чаша разбита, кристална.

Преливах от нежност до горчива тъга.


Заслужих ли, Господи, тези приятели?

Сърцето ми трябваше само да реши.

Смелост ли беше да гоня ласкатели?

Делата си гледах с на пантера очи.


Роби ли бяхме на лукса и модата...

Природата даде ми май смелостта.

Защо оцеляваха някои злобно,

мачкайки с крак красиви цветя?


Децата ни - цяла вселена от ласки...

Борба за щастливи усмивки и дни.

Успях ли навреме да  дам идеалите,

или подло променях цвета

                                 на лъжливи очи?


Роби ли бяхме на стил и желания?

Обругани, отречени...  различни дори.

А накрая във разпри със себе си,

не оставахме ли просто... САМИ!


                                                               15.06.07г


© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??