ЗАЩО ЛИ
ЗАЩО ЛИ
Защо ли се борих толкова стръвно...
Нима заслужава Животът ни всичко това?
Душата ми - чаша разбита, кристална.
Преливах от нежност до горчива тъга.
Заслужих ли, Господи, тези приятели?
Сърцето ми трябваше само да реши.
Смелост ли беше да гоня ласкатели?
Делата си гледах с на пантера очи.
Роби ли бяхме на лукса и модата...
Природата даде ми май смелостта.
Защо оцеляваха някои злобно,
мачкайки с крак красиви цветя?
Децата ни - цяла вселена от ласки...
Борба за щастливи усмивки и дни.
Успях ли навреме да дам идеалите,
или подло променях цвета
на лъжливи очи?
Роби ли бяхме на стил и желания?
Обругани, отречени... различни дори.
А накрая във разпри със себе си,
не оставахме ли просто... САМИ!
15.06.07г
© Василена Костова All rights reserved.
