Защо ли
Една сълза се стича бавно,
такава нежна, мъничка сълза,
не зная даже как се казва,
за тебе ми напомня тя...
Едно далечно ехо в нощта долита,
самотно ехо в нощна тишина,
тъжовен спомен ми донася
за грейнали очи, за влюбена Луна...
Защо ли нощем споменът ме буди,
защо не мога да заспя...
да, нека спят те...другите,
забравили що е любов и що е младостта.
Аз към небето поглед ще зарея,
ще гледам хиляди звезди в нощта
и със сълзата ще милея
за твоя образ в моята мечта.
И после...тихо ще обърна
на спомени ненужни гръб,
възглавницата ще прегърна
и...ще забравя за света.
Защо ли тази нощ Луната ярко свети,
защо ли тез звезди така блестят...?
http://www.vbox7.com/play:722fc515
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Всички права запазени
