Mar 11, 2009, 1:48 AM

Защо ли

  Poetry » Love
1.6K 0 28

Една сълза се стича бавно,

такава нежна, мъничка сълза,

не зная даже как се казва,

за тебе ми напомня тя...

 

Едно далечно ехо в нощта долита,

самотно ехо в нощна тишина,

тъжовен спомен ми донася

за грейнали очи, за влюбена Луна...

 

Защо ли нощем споменът ме буди,

защо не мога да заспя...

да,  нека спят те...другите,

забравили що е любов и що е младостта.

 

Аз към небето поглед ще зарея,

ще гледам хиляди звезди в нощта

и със  сълзата ще милея

за твоя образ  в моята мечта.

 

И после...тихо ще обърна

на спомени ненужни  гръб,

възглавницата ще прегърна

и...ще забравя за света.

 

Защо ли тази нощ Луната ярко свети,

защо ли тез звезди така блестят...?

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:722fc515

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Затрогващо нежно! Влюбено!
    http://vbox7.com/play:51556003
  • И аз се развълнувах пред красотата и изящността на чувствата...
    Да бъдат красиви и топли пролетните ти дни, Владимир!
  • Не забравяй за света, младостта е в душата ти - чувства се. Стихът е много хубав
  • ... такава нежна, мъничка сълза..

    Красиво е!
  • Здравей, Влад! Благодаря за отзива! Разбира се, че вятъра не ни е виновен! Виновни сме си само ние...хората, които често се надбягват с него... Успех!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...