Защо ли...
Защо ли...
Целувам те
със синьото в очите,
а ти си цял поток от нежност.
Милвам те
със бялото в косите,
а ти си влюбен безнадеждно...
До теб вървя,
а ти до мен летиш,
не стъпваш даже по земята,
усмихвам се,
а ти ръката ми държиш,
забравяш да ми подариш цветята.
Обичам те...
ми казваш с трепет,
и защо ли пак ти се зарадвах...
Може би,
защото пак е пролет,
и в теб, и в любовта повярвах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
