Mar 13, 2008, 10:11 AM

Защо ли...

  Poetry » Love
1.4K 0 55

 

 

 

                                                   Защо ли...

 

                    

                    Целувам те

                    със синьото в очите,

                    а ти си цял поток от нежност.

                    Милвам те

                    със бялото в косите,

                    а ти си влюбен безнадеждно...

                    До теб вървя,

                    а ти до мен летиш,

                    не стъпваш даже по земята,

                    усмихвам се,

                    а ти ръката ми държиш,

                    забравяш да ми подариш цветята.

                    Обичам те...

                    ми казваш с трепет,

                    и защо ли пак ти се зарадвах...

                    Може би,

                    защото пак е пролет,

                    и в теб, и в любовта повярвах...

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....