Защо ли ще се ражда...
С повтарящо се постоянство,
ще се окичим с вяра тия дни.
И коледното християнство
отново църквите ще пълни.
Ще пие вино някой просяк,
събрал подхвърлени монети.
А свещите от пчелен восък
ще тлеят тъжно, без да светят.
От лъскави одежди в храма,
иконите ще се засрамят.
И ще ухае на измама
от скъпия парфюм тамяна.
... И вярата, в сърцата скрита,
с въпроси дните ще дълбае...
Защо ли ще се ражда, пита,
за кръста си щом вече знае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
