Защо ли теб да обвинявам
Tерорист си за душата ми,
погубваш ми сърцето.
Умори се и тъгата ми
да се движи по лицето.
Песен в главата ми звучи
и сещам се за отминали страдания,
а сърцето почва да тъжи,
за несбъднатите твои обещания.
От лъжец обичана,
такава е съдбата моя.
От живота проклината,
вината сигурно е твоя.
Но защо ли теб да обвинявам,
сама аз съм си виновна.
Няма смисъл да се съжалявам,
винаги съм си била свободна.
ПС: Просто ми хрумна :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
