Dec 4, 2007, 2:09 PM

Защо ли теб да обвинявам

  Poetry
745 0 20

Tерорист си за душата ми,

погубваш ми сърцето.

Умори се и тъгата ми

да се движи по лицето.

 

Песен в главата ми звучи

и сещам се за отминали страдания,

а сърцето почва да тъжи,

за несбъднатите твои обещания.

 

От лъжец обичана,

такава е съдбата моя.

От живота проклината,

вината сигурно е твоя.

 

Но защо ли теб да обвинявам,

сама аз съм си виновна.

Няма смисъл да се съжалявам,

винаги съм си била свободна.

 

 

ПС: Просто ми хрумна :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...