посветено на Снежка (Слънцето)
Промушва вятър "пръсти" в косите ти,
погалва твоето лице в захлас
и слънцето се отразява в очите ти -
защо не мога да съм аз?
Когато синята вълна обгърне те
и чайката подвиква ти със глас,
когато облива се в сърцето ти -
защо не мога да съм аз?
Когато вечер сън прегърне теб,
звездите тихо светят, и без глас
кога луната свети и бди над теб -
защо не мога да съм аз?
© Стойко Минчев Всички права запазени