May 9, 2012, 6:48 PM

Защо не мога да съм аз?

  Poetry » Love
655 0 0

 

                           посветено на Снежка (Слънцето)

 

Промушва вятър "пръсти" в косите ти,

погалва твоето лице в захлас

и слънцето се отразява в очите ти -

защо не мога да съм аз?

 

Когато синята вълна обгърне те

и чайката подвиква ти със глас,

когато облива се в сърцето ти -

защо не мога да съм аз?

 

Когато вечер сън прегърне теб,

звездите тихо светят, и без глас

кога луната свети и бди над теб -

защо не мога да съм аз?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойко Минчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...