Защо не спиш
И ето сега, затварям очи,
но мойта душа не ще да заспи!
Какво те измъчва, кажи ми сега?
Какво те преследва и гони нощта?
Фантоми от минало с коварни очи,
мисли и спомени, от които боли?
Въпроси тревожни за идните дни,
кръжащи над теб като ято оси?
Аз те разбирам, но хайде, поспри!
Затвори си и ти твоите очи!
Заедно нека двете поспим,
пък утре на кладата пак да горим!
© Деница Всички права запазени