2.08.2009 г., 15:08

Защо никога няма да се случи

740 0 6

Ако пак се появя между вас,
ще изпитате истинско удоволствие -
със подстригана ниско коса,
тъжен някак си и със тих говор.

 

Дрехите ми - светлосиня куртка,
а ръцете ми - скрити в джобовете.
След краката - кална следа
с капки кръв. Та нали слязох от горе.

 

Ще се правите, че не съм аз,
и че никога не сте ме разпъвали.
А уплашен, вътрешният ви глас
ще нашепва: "Значи можел да бъде!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...