Aug 2, 2009, 3:08 PM

Защо никога няма да се случи

  Poetry » Other
737 0 6

Ако пак се появя между вас,
ще изпитате истинско удоволствие -
със подстригана ниско коса,
тъжен някак си и със тих говор.

 

Дрехите ми - светлосиня куртка,
а ръцете ми - скрити в джобовете.
След краката - кална следа
с капки кръв. Та нали слязох от горе.

 

Ще се правите, че не съм аз,
и че никога не сте ме разпъвали.
А уплашен, вътрешният ви глас
ще нашепва: "Значи можел да бъде!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...