Защо подаръкът мълчи
Да ви се представя аз:
Всички ме наричат Спас,
но съм кръстен Спасимир
на дядо Спас и дядо Миро.
Вече ги навърших десет
преди десетина месеца.
Най- желан от всички гост
беше вуйчо ми - матроса.
На презокеански лайнер
той земята обикаля.
Моят славен вуйчо Киро
рядко вкъщи се прибира.
Но за моя изненада,
като истинска награда,
за рождения ми ден
той пристигна пременен
в нова шапка и жилетка,
а в ръка държеше клетка.
Вътре - шарен папагал
дълго в джунглата живял.
Той за мене бе подарък
ле-ле колко се зарадвах.
Вуйчо каза - говорящ бил,
с него трябва да съм мил,
да се чувства той щастлив
и да е разговорлив.
Много време вече стана
в клетката си над дивана
папагалът се кокори,
но не ще да проговори.
И като маймунка скачах,
като стар тукан му грачих.
Даже като лъв ръмжах,
като слон с тръба тръбях.
Правих вятър и дъждец-
той мълчи като мъдрец.
Тате вика: - Чакай, Спасе,
не се чувства у дома си
затова сега мълчи.
Нека се успокои
и тогаз′ ще чуеш ти
как умее да крещи...
Ето че почти година
неусетно се измина
папагалът упорито
ни разказва, нито пита.
Вуйчо Киро пак дойде
от далечното море.
-Вуйчо, – викам – той не ще
думи да пресъздаде.
В клетката си се върти
непрекъснато мълчи.
Вуйчо вдигна си ръка
козирува – ей, така.
После леко се наведе,
в папагала се загледа.
- Хелоу, френд! - Хау а, ю?
-А ем файн – дочух – енд, ю?
––––––––––––––––––––––––––
Hello, Friend How are, you?
- I'm fine, and you?
Здравей, приятелю! Как си?
Аз съм добре, а ти ?
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на посетилите, гласували и негласували... Бъдете здрави!
-
Искрено се забавлявах! Глас от мен!😀
-
Весело, забавно! Успех!
-
Забавно е!
Успех! -
Може и на други неща да го научи, като например : донт ийт йелоу сноу 🙂.
Успех, Доче! -
Успех, Довереница! -
Посмях се!
Спасимир да учи английски!!
Успех, Дочка! -
Много, мноооого хубаво!
Успех! -
Значи имало начин 😊
Поздравявам те. -
Прекрасно! Успех!
-
Успех, Доче!!
-
Гласувах с усмивка! Успех, Доче!
-
Върнах се втори път тук, защото ми доставяш истинско удоволствие, Доче!😃 Откъде да знае момчето, че
трябва да му говори на английски! Голям смях падна!🤗💋💟 -
Разсмя ме, Мъдрост моя. Успех!
-
Хубаво.
-
Рано се заредих с усмивка, Доче, като прочетох стиха ти! С твоя герой, англоговорящ, ми напомни някакъв разказ, вече не помня от кой беше, където в още необезлюдено село имало селкооп, който продавал всичко- храна, дрехи, обувки, посеви за нивите и инвентар.Докарали веднъж плат само в два цвята- алено червено и отровно зелено..И жените се пременили в рокли в тия два цвята, та чак кучетата им се радвали...Залае ли някое куче, значи другоселец е влязъл , че то познало това по различните от техните дрехи!! Гласувам за усмивките, които ми подари!
-
Той бил англоговорящ Много весел стих! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
