Защо подаръкът мълчи
Да ви се представя аз:
Всички ме наричат Спас,
но съм кръстен Спасимир
на дядо Спас и дядо Миро.
Вече ги навърших десет
преди десетина месеца.
Най- желан от всички гост
беше вуйчо ми - матроса.
На презокеански лайнер
той земята обикаля.
Моят славен вуйчо Киро
рядко вкъщи се прибира.
Но за моя изненада,
като истинска награда,
за рождения ми ден
той пристигна пременен
в нова шапка и жилетка,
а в ръка държеше клетка.
Вътре - шарен папагал
дълго в джунглата живял.
Той за мене бе подарък
ле-ле колко се зарадвах.
Вуйчо каза - говорящ бил,
с него трябва да съм мил,
да се чувства той щастлив
и да е разговорлив.
Много време вече стана
в клетката си над дивана
папагалът се кокори,
но не ще да проговори.
И като маймунка скачах,
като стар тукан му грачих.
Даже като лъв ръмжах,
като слон с тръба тръбях.
Правих вятър и дъждец-
той мълчи като мъдрец.
Тате вика: - Чакай, Спасе,
не се чувства у дома си
затова сега мълчи.
Нека се успокои
и тогаз′ ще чуеш ти
как умее да крещи...
Ето че почти година
неусетно се измина
папагалът упорито
ни разказва, нито пита.
Вуйчо Киро пак дойде
от далечното море.
-Вуйчо, – викам – той не ще
думи да пресъздаде.
В клетката си се върти
непрекъснато мълчи.
Вуйчо вдигна си ръка
козирува – ей, така.
После леко се наведе,
в папагала се загледа.
- Хелоу, френд! - Хау а, ю?
-А ем файн – дочух – енд, ю?
––––––––––––––––––––––––––
Hello, Friend How are, you?
- I'm fine, and you?
Здравей, приятелю! Как си?
Аз съм добре, а ти ?
© Дочка Василева All rights reserved.
Успех!
