Защо повикал си свирачи
Животът ми - неписан стих,
със срещи пълен и раздели,
а ти дойде - неканен с вик.
Събуди всичките умрели.
И музика се чува вън.
Защо повикал си свирачи?
Любов се случва като в сън.
Не искам, моля те, мариачи.
А само теб - до мен - щастлив.
С поглед всичко да ми кажеш.
И да започнем - онзи стих,
в който вечно ще останеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
