25 янв. 2023 г., 12:52  

Защо повикал си свирачи

1.2K 9 18

Животът ми - неписан стих,
със срещи пълен и раздели,
а ти дойде - неканен с вик. 
Събуди всичките умрели. 

 

И музика се чува вън.
Защо повикал си свирачи?
Любов се случва като в сън.
Не искам, моля те, мариачи.

 

А само теб - до мен - щастлив. 
С поглед всичко да ми кажеш. 
И да започнем - онзи стих,
в който вечно ще останеш. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Райна, Благодаря ти! Хубава вечер от мен.
  • Много е хубаво! Всичко, от което се нуждаем, е една тиха, всеотдайна любов...
  • Хубави стихотворение!
  • Много ви благодаря, Дани и Ангел за хубавите пожелания
  • Дай Боже да се сбъдне всичко пожелано
    от теб в този стих и не само в него!!!🐝🐝🐝

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....