Защо повикал си свирачи

Poetry » Love

1.2K 9 18

Животът ми - неписан стих,
със срещи пълен и раздели,
а ти дойде - неканен с вик.
Събуди всичките умрели.

И музика се чува вън.
Защо повикал си свирачи?
Любов се случва като в сън.
Не искам, моля те, мариачи.

А само теб - до мен - щастлив.
С поглед всичко да ми кажеш.
И да започнем - онзи стих,
в който вечно ще останеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Violet_86 (Виолета)

Райна, Благодаря ти! Хубава вечер от мен.

2023-01-28T19:18:10+02:00
r_iva (Райна Иванова)

Много е хубаво! Всичко, от което се нуждаем, е една тиха, всеотдайна любов...

2023-01-28T18:04:39+02:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Хубави стихотворение!

2023-01-28T10:04:51+02:00
Violet_86 (Виолета)

Много ви благодаря, Дани и Ангел за хубавите пожелания

2023-01-27T20:19:26+02:00
aap (Ангел)

Дай Боже да се сбъдне всичко пожелано
от теб в този стих и не само в него!!!🐝🐝🐝

2023-01-27T20:14:44+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0