Защо се дърлим
Защо се дърлим
Не знам защо така се дърлим,
та чак земята се тресе,
вместо дисагите да хвърлим,
и всеки да се понесе!...
Държим се често недостйно.
Показваме си среден пръст?!
Не кърпим дневните пробойни
и пътя си да продължим...
И често ний сме заредени,
със Зло във нашите души.
И правим само черни сцени,
доброто в хората рушим.
Нима това сме наследили?!
Това ли носим в своя Ген?
Пионки сме на Злите сили...
това да знаете от мен!
А има слънце на небето
и ведро сини небеса,
да сгреят всекиму сърцето,
да ни доставят Доброта!...
Но има хора деструктивни...
Те всяват във душите страх...
Останалите сме наивни,
и зависиме от тях!
Така си мътиме нещата!...
Не можем тъй да продължим!
Обичаме ли си децата,
ще търсим пътища за "Рим"!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
