Защо се дърлим
Защо се дърлим
Не знам защо така се дърлим,
та чак земята се тресе,
вместо дисагите да хвърлим,
и всеки да се понесе!...
Държим се често недостйно.
Показваме си среден пръст?!
Не кърпим дневните пробойни
и пътя си да продължим...
И често ний сме заредени,
със Зло във нашите души.
И правим само черни сцени,
доброто в хората рушим.
Нима това сме наследили?!
Това ли носим в своя Ген?
Пионки сме на Злите сили...
това да знаете от мен!
А има слънце на небето
и ведро сини небеса,
да сгреят всекиму сърцето,
да ни доставят Доброта!...
Но има хора деструктивни...
Те всяват във душите страх...
Останалите сме наивни,
и зависиме от тях!
Така си мътиме нещата!...
Не можем тъй да продължим!
Обичаме ли си децата,
ще търсим пътища за "Рим"!...
© Христо Славов All rights reserved.
