ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
17
XV. ЗАЩО СЕГА ДОЙДЕ?!
На Анна
Защо сега дойде, когато мраз
сковава ме, злощастно изтерзан,
загърбил съкровеното си “Аз“,
изгубен като меден гологан?[i]…
Наказан като дързък Прометей,
запалил от копнежите си огън,
че истински единствено живее
обичащият чак до изнемога!...
Коктейлите от болки са абсент,
отравящ ми надеждата, че има
за мен от антидота съкровен
на твоята милувка… А “Любима!”
от свян не съумявам да ти кажа.
Къде ли съм се учил на това?
Мечтите ми са щрихи от пейзажа,
нанасяни с палитра от слова…
Как търсих те в света околовръст,
незнаещ че си толкова наблизо!
Романсът ни е бурен земетръс,
но в него, спорадичен като бриза,
откривам сред очите ти кристални
отмора за тъжовния ми лик.
И нямам смелостта като Навални,
но вечно ще съм онзи романтик,
за който ще си винаги желана!
Омайна пъстроока самодива!
Душата ми от теб е обладана...
Не искам да заспивам, да заспивам…
И питам се дали те заслужавам –
загадката е твърде непонятна.
Но може би ти няма да забравиш
мъжа, с когото беше ти приятно…
07.08.2023 г.
Б.а.
[i] гологан - е народното название на медната монета от 10 стотинки, емисия 1881 година
© Владислав Недялков Всички права запазени