Защо отново идваш тука ти?
Защо жарта разравяш във душата?
Та мен сърцето още ме боли!
Нима това е твоята отплата?
Живеех аз за теб, за твоя смях.
Исках с мен да бъдеш ти до края!
Обичах те! Нима това е грях?
Сгреших ли някъде това не зная.
Това ми стигаше, че си до мен,
че в нощите ме топлеше дъха ти!
И бях щастлив на следващия ден,
че съм опазил тази нощ съня ти!
Това което с тебе изживях
за два живота стига ми, така е!
Друга никога не пожелах!
А трябваше ли? Само Дявол знае!
За мен единствената беше ти
обичана и винаги желана!
Отново идваш тук. Защо? Кажи!
04.10.2019 г.
© Георги Иванов Всички права запазени