Защо си тъй послушно ти, сърце?
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес,
а не поиска нищичко от мене?
Докарах ти инфарктни болки, стрес...
А ти приятел все си неизменен...
Понесе и цигарения пушек,
кафето и безсънните ми нощи,
за всичките несгоди бе отдушник...
А все така оставаш вярно още...
И питам се – кога ще ми простиш
за всичко, на което те подложих?
Дали когато тихичко заспиш
и ме оставиш във ръцете Божии?
Това се питам, просто за да знам,
преди да е приключил пътят земен...
А ти отвръщаш ми със ритъм ням:
- Е, много бързаш! Има още време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
