Защо си тъй послушно ти, сърце?
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес,
а не поиска нищичко от мене?
Докарах ти инфарктни болки, стрес...
А ти приятел все си неизменен...
Понесе и цигарения пушек,
кафето и безсънните ми нощи,
за всичките несгоди бе отдушник...
А все така оставаш вярно още...
И питам се – кога ще ми простиш
за всичко, на което те подложих?
Дали когато тихичко заспиш
и ме оставиш във ръцете Божии?
Това се питам, просто за да знам,
преди да е приключил пътят земен...
А ти отвръщаш ми със ритъм ням:
- Е, много бързаш! Има още време...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
