Защо си тъй послушно ти, сърце?

21 окт. 2012 г., 21:42

Поэзия

478 0 3

И не преставаш все така да биеш...

Държиш живота в своите ръце

и ненаситно, ненаситно пиеш...

Защо така ми служиш и до днес,

а не поиска нищичко от мене?

Докарах ти инфарктни болки, стрес...

А ти приятел все си неизменен...

Понесе и цигарения пушек,

кафето и безсънните ми нощи,

за всичките несгоди бе отдушник...

А все така оставаш вярно още...

И питам се – кога ще ми простиш

за всичко, на което те подложих?

Дали когато тихичко заспиш

и ме оставиш във ръцете Божии?

Това се питам, просто за да знам,

преди да е приключил пътят земен...

А ти отвръщаш ми със ритъм ням:

- Е, много бързаш! Има още време...

finaltouch (Георги Ванчев)

2012-10-24T15:02:30+03:00

Благодарим, че поспряхте на тази спирка! А ние продължаваме!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-10-23T00:08:41+03:00

Има още много време!
Сърцето, само то си знае...
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2012-10-22T22:55:46+03:00

Има... много!