Защо сме тук
Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни.
Чудя се! Бялото или зеленото ме мами?
Често ме пленява безкраят на синьото,
не заради златото обожавам и жълтото.
Години поред все виждах сивото, после
в кръговете на дънера разпознах своето.
Пробождането сред омаята на уханното
поизмести встрани взора ми от розовото.
Някъде, някъде, в място – много далечно,
сбират се в точка ярка багрите – всичките.
Там нямаме очи, душата е Себе си и е вечна.
Израсла, узряла, ни вода, ни пръст й е нужна.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Мариана! Да, тя, душата, също има цвят /аурата/ и постоянно мени нюанса на излъчване.
-
Ангелче, г-н Станев, радвам се, че виждате света и живота и през моите очи. Понятията "реално" и "нереално" са толкова относителни! Всъщност, рамкирането, ограничеността на човешките възприятия ни затваря в клетката на илюзорното възприемане на нашата истинска същност - мъничка, мигновено преходна, но светла. Когато надмогнем страха от смъртта, тогава умира Егото и осъзнаваме, че сме Едно - материализирана светлинна енергия, вечна. Пътят до всяка истина е много дълъг. Благодаря за разбирането!
-
"... душата е Себе си и е вечна."Това е достатъчно,за да разберем онова което ни казваш,Гюлсер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
