Защо сме тук
Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни.
Чудя се! Бялото или зеленото ме мами?
Често ме пленява безкраят на синьото,
не заради златото обожавам и жълтото.
Години поред все виждах сивото, после
в кръговете на дънера разпознах своето.
Пробождането сред омаята на уханното
поизмести встрани взора ми от розовото.
Някъде, някъде, в място – много далечно,
сбират се в точка ярка багрите – всичките.
Там нямаме очи, душата е Себе си и е вечна.
Израсла, узряла, ни вода, ни пръст й е нужна.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
