May 3, 2019, 11:58 PM

Защо сме тук 

  Poetry » Phylosophy
570 2 3

Земята прегръща, ражда и приютява,

но без вода в почвата семето изсъхва.

Във водата, казват, животът е заченат,

но без слънце пръст в кал се превръща.

 

Бог рисува Себе си с нюанси безбройни.

Чудя се! Бялото или зеленото ме мами?

Често ме пленява безкраят на синьото,

не заради златото обожавам и жълтото.

 

Години поред все виждах сивото, после

в кръговете на дънера разпознах своето.

Пробождането сред омаята на уханното

поизмести встрани взора ми от розовото.

 

Някъде, някъде, в място – много далечно,

сбират се в точка ярка багрите – всичките.

Там нямаме очи, душата е Себе си и е вечна.

Израсла, узряла, ни вода, ни пръст й е нужна.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мариана! Да, тя, душата, също има цвят /аурата/ и постоянно мени нюанса на излъчване.
  • Ангелче, г-н Станев, радвам се, че виждате света и живота и през моите очи. Понятията "реално" и "нереално" са толкова относителни! Всъщност, рамкирането, ограничеността на човешките възприятия ни затваря в клетката на илюзорното възприемане на нашата истинска същност - мъничка, мигновено преходна, но светла. Когато надмогнем страха от смъртта, тогава умира Егото и осъзнаваме, че сме Едно - материализирана светлинна енергия, вечна. Пътят до всяка истина е много дълъг. Благодаря за разбирането!
  • "... душата е Себе си и е вечна."Това е достатъчно,за да разберем онова което ни казваш,Гюлсер!
Random works
: ??:??