Защо стоиш на прага?
Отивай си.
Защо стоиш на прага?
Нима очаквал си да влезеш?
Отдавна място тук за тебе няма.
Забравила съм - бил си ми потребен.
И кучето, което ти ми подари
в една от редките ти романтични нощи,
не те позна, от страх се сви...
По кучешки показа свойта обич.
Не липсваш ми, не само ти,
не липсва ми дъха на скоч,
с който се напиваше през вечер
и евтини парфюми на жени,
червилото по ризите,
ти искаше -
да забележа.
Отивай се.
Достатъчно търпях.
Прозореца години ползвах като огледало,
достатъчно надежди пропилях,
че някога ще се усмихвам,
не през сила, а от радост.
Отивай си.
Защо стоиш на прага?
Животът е неспирен кръговрат.
Наред си ти.
По своему да страдаш и да почустваш болката от обич.
Несподелена,
Мисля, че го казах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
