natalia (Наталия Божилова)
91 2795
Nov 21, 2007, 5:00 PM

Защо стоиш на прага? 

  Poetry
799 0 8

Отивай си.

Защо стоиш на прага?

Нима очаквал си да влезеш?

Отдавна място тук за тебе няма. 

Забравила съм - бил си ми потребен.

И кучето, което ти  ми подари

в една от редките ти романтични нощи,

не те позна, от страх се сви...  

По кучешки показа свойта обич.

Не липсваш  ми, не само ти,

не липсва ми дъха на скоч,

с който се напиваше през вечер

и евтини  парфюми на  жени,

червилото по ризите, 

ти искаше -

да забележа.   

Отивай се.

Достатъчно търпях.

Прозореца години ползвах като огледало,

достатъчно надежди пропилях,

че някога ще се усмихвам,

не през сила, а от радост. 

Отивай си.

Защо стоиш на прага?

Животът е неспирен кръговрат.

Наред си ти.

По своему да страдаш и да почустваш болката от обич.

Несподелена, 

Мисля, че го казах?  

© Наталия Божилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??