agferdousi65 (Асенчо Грудев)
650 1632
1.02.2021 г., 8:35 ч.

Защо стоиш сама отвън все още 

  Поезия » Любовна
481 0 6

Отключих храма си за теб. Ела!

Защо стоиш сама отвън все още?

Очаквах те аз дълги дни и нощи.

Сега си тук и влез... Добре дошла!

Не ми ли вярваш?... И ключа ще счупя

на хиляди парченца малки... Ето...

И повече във тебе ще се влюбя.

Затвор не е за тебе то... сърцето.

 

Пред прага си... Не идваш... Не е грях

посреща ли те любовта, нали.

Какво ли още, мила, ни дели?

Аз зная, в храм, не влиза се със страх.

Тогава ще откъртя и вратите

и с вятъра далеч ще ги отпратя.

И виж - за тебе само са мечтите,

оголена е вече и душата.

 

Ако си тръгнеш мъка ще открадне

надеждата за теб, ще бъда сам.

И без олтар, и вяра, този храм

вдън земята с болка ще пропадне.

Отворих храма си за теб. Ела!

Очаквах те аз дълги дни и нощи.

Сега си тук и влез... Добре дошла!

Защо стоиш сама отвън все още?

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??