Защо стоиш сама отвън все още
Отключих храма си за теб. Ела!
Защо стоиш сама отвън все още?
Очаквах те аз дълги дни и нощи.
Сега си тук и влез... Добре дошла!
Не ми ли вярваш?... И ключа ще счупя
на хиляди парченца малки... Ето...
И повече във тебе ще се влюбя.
Затвор не е за тебе то... сърцето.
Пред прага си... Не идваш... Не е грях
посреща ли те любовта, нали.
Какво ли още, мила, ни дели?
Аз зная, в храм, не влиза се със страх.
Тогава ще откъртя и вратите
и с вятъра далеч ще ги отпратя.
И виж - за тебе само са мечтите,
оголена е вече и душата.
Ако си тръгнеш мъка ще открадне
надеждата за теб, ще бъда сам.
И без олтар, и вяра, този храм
вдън земята с болка ще пропадне.
Отворих храма си за теб. Ела!
Очаквах те аз дълги дни и нощи.
Сега си тук и влез... Добре дошла!
Защо стоиш сама отвън все още?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
