2.09.2008 г., 13:04

Защо те обичам?

1.7K 0 11
 

 

Попитах морето

защо те обичам.

Защо ми се случи това?

Не искам

безропотно

просто да вдишвам

с деня и нощта любовта.

Попитах  небето

Защо те обичам.

Тъй дълго без тебе живях,

а после, след среща

съвсем непривична,

понесе ме сякаш вълна

и всичко у мен на мига преобърна,

погледнах те с други очи,

младежката сила у мен се върна

и станах  различна дори.

Защо те обичам?

Какво ми донесе?

С какво промени ми света?

Превърна ли златната

дишаща есен

във пролет,

стопи ли снега на времето

дето във мен замразило бе

всяка искрица любов?

Превърна ли сивото ежедневие

в порив красив, порив нов?

 

Не мога  сама да си отговоря.

Задавам си труден въпрос.

Със себе си е невъзможно да споря,

но чувствам, не беше готов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога се разминаваме с една Любов, за да срещнем наистина Любовта!!!Поздравления за прекрасния стих!!!
  • Така е трябвало, да обичаш и да усетиш тръпката на разстърсващата любов!
    Готови ли сме, е това е въпрос който вълнува всички ни!
    Поздрав и прегръдка!
  • Дано не прозвучи просташко от моя страна,на първо четене си казах:"Кофти тръпка"Оказва се,че никога не сме готови,а когато решим,че сме готови-изпуснали сме момента!
    Поздравявам те,Генка!
  • Или никога нищо не е изцяло, или никога нищо не ни е достатъчно... или просто си задаваме много въпроси...
    Поздрави! Прекрасен стих!!!
  • Много хубав стих!!!
    Поздравления, Генка!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...