Защо те обичам?
Попитах морето
защо те обичам.
Защо ми се случи това?
Не искам
безропотно
просто да вдишвам
с деня и нощта любовта.
Попитах небето
Защо те обичам.
Тъй дълго без тебе живях,
а после, след среща
съвсем непривична,
понесе ме сякаш вълна
и всичко у мен на мига преобърна,
погледнах те с други очи,
младежката сила у мен се върна
и станах различна дори.
Защо те обичам?
Какво ми донесе?
С какво промени ми света?
Превърна ли златната
дишаща есен
във пролет,
стопи ли снега на времето
дето във мен замразило бе
всяка искрица любов?
Превърна ли сивото ежедневие
в порив красив, порив нов?
Не мога сама да си отговоря.
Задавам си труден въпрос.
Със себе си е невъзможно да споря,
но чувствам, не беше готов...
© Генка All rights reserved.
Оказва се,че никога не сме готови,а когато решим,че сме готови-изпуснали сме момента!
