30.10.2007 г., 14:50

Защо, защо... защо?

1.3K 0 19
Защо така те искам?...
Боли ме... Погледни...
Усещам погледите,
но от чуждите очи...
Прегръдката е нежна...
но ръцете други...
Защо, защо... защо ли
толкоз си ми нужен?...
Омръзна ми от хора
поглед мил да прося -
аз искам само твоя
в сърцето си да нося...
Уморих се топлината
от другите да търся,
желая те, от самотата
ти да ме откъснеш...
Отегчена съм от думи,
безпощадни и злокобни,
неказаното помежду ни
изгаря ни... и трови...
Копнея да те видя...
Дали  е грях тогава,
че искам да те имам
и с теб да се забравя...
И малко ще ми стигне -
така добре ме знаеш...
Ще чакам - да ме стигнеш...
Аз знам, че го желаеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще чакам - да ме стигнеш...
    Аз знам, че го желаеш..."
    Страхотно, Мила, аз също чакам така един мъж ,но...не се знае дали ще ме стигне!Дано теб те е настигнал вече!Пожелавам ти го от сърце!
  • Благодаря ви
    Томи... не си прос, но не изключваш ли възможността да съм способна и на нежни, даже платонични чувства?
  • Много, много, много хубав стих! Браво!
  • Чудесно!
  • аз искам само твоя
    в сърцето си да нося...

    като те знам ква си еротична пейзажистка, едва ли само за поглед става въпрос. ех, че съм прос Поздрав, Нежна!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...