Защото...
Защото... е Любов!
Каквото и да кажа - ще боли.
Безкрайно ми е дълга тази вечер.
И по-добре изобщо не чети
и стой си пак там - дяволски далече.
Аз, всъщност... за какво ли да ти пиша,
ти мислите ми по-добре прочиташ -
само една сподавена въздишка
е отговор на всичко, дето питаш.
На рамото ми шепне Любовта.
Сърцето ми е като тънка струна.
Така ще е до утре сутринта...
В очите ти когато пак потъна,
кое ли пулса ми ще укроти?
От себе си къде ли да се скрия?
И ако можеш, бягай, бягай ти!
На мен ми е направена магия!
Опитах да не мисля за това,
от мислите си да не полудея,
но твърде дълга май е вечерта...
До утре, ако някак оцелея,
ще те попитам може би защо,
кога и как сърцето ми открадна
и ако не е обич, то... какво?
За устните ти щом до смърт съм жадна...
Каквото и да кажа – ще боли.
Защото е Любов. И то такава,
която няма да се спре, дори
ако самият Бог я забранява.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
