Защо през моите очи
ти си все по - сладка, по - красива,
все по - нежна и неустоима
и все по - истински боли?

Защо дори и да те имам
все по - силно се страхувам,
че някой ден ще си отидеш
и все по силно ще тъгувам?

Защо когато те прегръщам
чувствам, че си част от мен,
в миг едничък, споделен
топлината ме обгръща?...

Защо обикнах те до лудост
и полудявам всеки ден?
Защо в очите ти се губя?
Защо и ти се губиш в мен?

Защо нощта е тъй студена,
а ти си топла, нежна като ден,
като пожар възпламенен
душата ми гори изпепелена?

Защо в съня ми ти сияеш
като първата звезда изгряла?
Нима е грешно да мечтаеш
да сте вечност едно цяло?

Защо измъчват ме въпроси,
когато любовта  покой дарява?...
Защото ангел ме докосна
и споменът завинаги остава!

19.02.05 00:58 за Ели