Feb 19, 2005, 1:02 AM

Защото ангел ме докосна...

  Poetry
1.5K 0 0

Защо през моите очи
ти си все по - сладка, по - красива,
все по - нежна и неустоима
и все по - истински боли?


Защо дори и да те имам
все по - силно се страхувам,
че някой ден ще си отидеш
и все по силно ще тъгувам?


Защо когато те прегръщам
чувствам, че си част от мен,
в миг едничък, споделен
топлината ме обгръща?...


Защо обикнах те до лудост
и полудявам всеки ден?
Защо в очите ти се губя?
Защо и ти се губиш в мен?


Защо нощта е тъй студена,
а ти си топла, нежна като ден,
като пожар възпламенен
душата ми гори изпепелена?


Защо в съня ми ти сияеш
като първата звезда изгряла?
Нима е грешно да мечтаеш
да сте вечност едно цяло?


Защо измъчват ме въпроси,
когато любовта  покой дарява?...
Защото ангел ме докосна
и споменът завинаги остава!


19.02.05 00:58 за Ели

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...