Защото много силно те поисках
Защото все жадувах да те имам,
разкъсвах залезите във очите.
Защото много силно те поисках,
те имам в полета на птиците.
А времето над хоризонта спира
отпивайки от светлото начало,
небето ми зорнее от пребъдване
в усмивката на синьо огледало.
Разперили крила, със теб летим
над облаците, и става светло.
В едно със теб любов трептим,
с вълшебството, така красиво.
Мелодия довяват ветровете
посяти някога в душите,
със нея да укротиме бурите,
вилняли в нас с разделите.
Сега съм в теб, и ти си в мен.
Мигът е празник на сетивата.
Гориме с теб любов, изкупвайки
най-истинската обич на земята.
разкъсвах залезите във очите.
Защото много силно те поисках,
те имам в полета на птиците.
А времето над хоризонта спира
отпивайки от светлото начало,
небето ми зорнее от пребъдване
в усмивката на синьо огледало.
Разперили крила, със теб летим
над облаците, и става светло.
В едно със теб любов трептим,
с вълшебството, така красиво.
Мелодия довяват ветровете
посяти някога в душите,
със нея да укротиме бурите,
вилняли в нас с разделите.
Сега съм в теб, и ти си в мен.
Мигът е празник на сетивата.
Гориме с теб любов, изкупвайки
най-истинската обич на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздравления!
