Защото все жадувах да те имам,
разкъсвах залезите във очите.
Защото много силно те поисках,
те имам в полета на птиците.
А времето над хоризонта спира
отпивайки от светлото начало,
небето ми зорнее от пребъдване
в усмивката на синьо огледало.
Разперили крила, със теб летим
над облаците, и става светло.
В едно със теб любов трептим,
с вълшебството, така красиво. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up