18.01.2013 г., 0:53 ч.

Защото мога! 

  Поезия » Друга
626 1 5

Живях с отворени очи 
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!

 

И в Пъкъла, и в Рая бях,
горяха ме тревоги.
Разкъсвах се, но пак не спрях!
Защо? Защото мога!

 

Изправях се след всеки спад,
и всеки път по-горда!
Завръщах се от всеки Ад.
Защо? Защото мога!

 

И ще съм тук! След всеки дъжд!
Със силата от Бога,
глава не сведох ни веднъж!
Защо? Не знам. Не мога!

© Любимата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??