Защото мога!
Живях с отворени очи
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!
И в Пъкъла, и в Рая бях,
горяха ме тревоги.
Разкъсвах се, но пак не спрях!
Защо? Защото мога!
Изправях се след всеки спад,
и всеки път по-горда!
Завръщах се от всеки Ад.
Защо? Защото мога!
И ще съм тук! След всеки дъжд!
Със силата от Бога,
глава не сведох ни веднъж!
Защо? Не знам. Не мога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
