Живях с отворени очи
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!
И в Пъкъла, и в Рая бях,
горяха ме тревоги.
Разкъсвах се, но пак не спрях!
Защо? Защото мога!
Изправях се след всеки спад,
и всеки път по-горда!
Завръщах се от всеки Ад.
Защо? Защото мога!
И ще съм тук! След всеки дъжд!
Със силата от Бога,
глава не сведох ни веднъж!
Защо? Не знам. Не мога!
© Любимата Всички права запазени