21.02.2008 г., 21:52

Защото не знам как да живея…

1K 0 2

Искам да изтръгна спомените до един,

искам да отрежа косите,

да прекърша мислите.

И да ме боли -

толкова красиво.

 

Искам да задоволя жаждата си,

да се къпя в кръв -

и да ме боли,

заради съдбата ми да ме боли.

 

Искам да ме забравят,

да горя в огъня,

да целувам Ада,

да потъна в мрака.

 

Искам вярата ми да изчезне,

да бъда наказана,

за това, че не знам как да живея,

и да ме боли - заслужено да ме боли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • онези, които не знаят как да живеят, животът със сигурност ги наказва! хареса ми, особено последната строфа
  • Знаеш,Лорче,знаеш как да живееш,но те е страх да споделиш желанията си! Прегръдки и много усмивки!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...