21.02.2008 г., 21:52

Защото не знам как да живея…

1K 0 2

Искам да изтръгна спомените до един,

искам да отрежа косите,

да прекърша мислите.

И да ме боли -

толкова красиво.

 

Искам да задоволя жаждата си,

да се къпя в кръв -

и да ме боли,

заради съдбата ми да ме боли.

 

Искам да ме забравят,

да горя в огъня,

да целувам Ада,

да потъна в мрака.

 

Искам вярата ми да изчезне,

да бъда наказана,

за това, че не знам как да живея,

и да ме боли - заслужено да ме боли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • онези, които не знаят как да живеят, животът със сигурност ги наказва! хареса ми, особено последната строфа
  • Знаеш,Лорче,знаеш как да живееш,но те е страх да споделиш желанията си! Прегръдки и много усмивки!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...